С Борисов начело перестройка в ГЕРБ няма да има
Бойко Борисов най-сетне узря за истината - партията му ГЕРБ е тежко компрометирана в очите на обществеността. След десетилетие, прекарано съвсем непрестанно във властта, най-голямата политическа мощ у нас наподобява проядена от кавги и изцяло изчерпана откъм хора и хрумвания. Това подяжда относителното електорално предимство, което ГЕРБ поддържаше досега, и може да й докара извънредно неприятна изненада на идните европейски избори. За по-далечното й политическо бъдеще изобщо да не приказваме.
Борисов наподобява съществено се е размислил за рецесията в партията, станала явна около имотните кавги, които засегнаха основни хора от обкръжението му. Несъмнено са му повлияли и последните социологически изследвания, които сочат, че силите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия са изравнени (в най-хубавия за ръководещите случай) или дават лека преднина на левицата (в най-лошия). Изводът, до който министър председателят е стигнал, е, че би трябвало да преустрои партията, в случай че желае да резервира позициите си на политическата сцена. „ Имаме още мощ, капацитет, съпротивителна мощ на партията. Имаме положителни хора. Имаме грамотни хора, доста амбициозни. Аз по тази причина споделих - изкарвам си мандата, връщам се в партията, ще дам път на доста младежи ”. Така очерта Борисов тактиката си за близкото бъдеще.
Така казано звучи недвусмислено - лидерът на ГЕРБ няма да оглави идващото държавно управление (ако приемем, че партията му още веднъж го състави). Вместо това Борисов показва, че има намерение да стегне партията, която явно е оставил в ръцете на апаратчиците, до момента в който самият той се вихреше в страната и в чужбина, потопен в мечти за национално и международно великолепие. Междувременно много гербери по места са си оплели кошницата и в този момент, когато сътворените от тях безобразия излизат нескрито, ГЕРБ
затъва в опустошителни за имиджа й кавги
в най-лошия вероятен миг - преди избори. Това очевидно вбесява Борисов, който усеща, че е изгубил надзор над личните си хора, а и тъй като усеща, че последствията могат да бъдат извънредно тежки, а освен да му костват едно или две места в Европейския парламент. В това отношение показателни са сравненията, които прави с Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. „ Беше ми любопитно да видя един паднал, 30 и недостатък години управлявал човек, да видя по какъв начин живее и какво му се случва. После имах опция и царя да му видя възхода, да видя по какъв начин падна и по какъв начин най-после един общински консултант не можа да избере в София - в град, в който един милион го посрещнаха на Орлов мост. Затова толкоз ме е гняв на моите съпартийци - защото аз съм гледал по какъв начин се срутват ”, обясняваше министър председателят. Това е, което го тревожи - че разпасалите се негови подчинени могат да трансфорат в действителност най-големия му призрачен сън - от център на политическия живот да го редуцират до маргинална социална фигура. Затова и гони всички, които биват обвързвани с имотните кавги, и дава обещание да вкара свежа кръв в партията - " с цел да не позволи да си отидем като маскари ”.
На пръв взор наподобява като че ли е настъпила значима смяна в мисленето на Борисов. Преди пет години, когато първото му ръководство завърши с национални митинги и улични мелета в София, лидерът на ГЕРБ изобщо не допускаше някакви особени промени в партията, с изключение на като спекулации за доста далечното и несигурно бъдеще. Това пролича в метода, по който реагира на ширещите се клюки, че задграничните му настойници от Европейската национална партия (ЕНП) са поискали да отстъпи лидерския пост на „ необременения с негативи ” Томислав Дончев, а
той самият да остане като почетен ръководител
- както Ахмед Доган. „ Когато остарея, несъмнено, всички тези хора ще си създадат конгрес, като му пристигна времето - ще си изберат управление. И в случай че смятат, че това, което съм направил, е положително, могат да ме оставят почетен ръководител на партията, в случай че не... Никой не може да гадае за бъдещето ”, обясняваше тогава Борисов.
По това време той показваше откровено удовлетворение от хората, които беше събрал към себе си: „ В ГЕРБ има, за наслада, към този момент доста лица, за каквито даже в Реформаторския блок могат единствено да мечтаят. Вече има прагматици и управленци с доста опит ”. За образец сочеше Йорданка Фандъкова, Владислав Горанов, Делян Добрев, Цецка Цачева. „ Аз съм уверен, че ще пристигна ден, когато обирите, кражбите, отвличанията и всичко това, което става на улицата, ще накара хората да премислят част от отношението си и към Цветанов ”, решително говореше Борисов. И заключи: „ Всичко това е залог, че в бъдеще ГЕРБ има фактически качествени хора, на които партията да се опре ”.
Пет години по-късно наподобява разбра, че
същите тези хора по-скоро тежат на партията,
в сравнение с да я бутат напред. „ Много хора са създали доста за ГЕРБ. Един Делян Добрев е извънредно интелигентен човек, само че не може да е лице, не може да носи доверие. Можем да му употребяваме капацитета, можем да му употребяваме експертизата. Но не можеш да кажеш: това е ГЕРБ ”, даде образец Борисов с някогашния министър и народен представител. Стигна до такава степен, че постави в изпитателен период своето „ обичано дете ” Цветан Цветанов до европейските избори.
Само дето не помни себе си. Рибата се вмирисва откъм главата и ГЕРБ не прави изключение. Борисов може и да живее в Банкя, където няма частен асансьор, само че той е партийният водач, подбрал хората, които избират да си имат персонални асансьори. Можем да си приказваме обстойно и нашироко, че Цветанов е индивидът, който е градил и надзиравал партийните структури, само че окончателната отговорност пада върху висшия необут на ГЕРБ. Негова е последната дума кой ще бъде кмет, народен представител, министър, началник на КПКОНПИ. Ако искаше да понесе отговорността, щеше да разреши на съпартийците си да свикат оня конгрес, за който говореше преди пет години, и да изберат различен човек на негово място. Вместо това Борисов
възнамерява да резервира цялостен надзор върху партията
и да изтласка нагоре куп младежи, които да основат усещането, че нещо в ГЕРБ се трансформира. Какви ще бъдат избраниците му, не е по никакъв начин мъчно да се планува. Само би трябвало да огледаме евролистата на ГЕРБ, попълнена с покорни и амбициозни кариеристи, повтарящи като папагали оскъдните по своето смислово наличие опорни точки на партията.
Перестройка в ГЕРБ няма да има. Всичко, което Борисов замисля, са няколко козметични кадрови промени, които да му разрешат да резервира мястото си на политическата сцена и да избави това, което привижда като завещание от своя престой във властта през последните 10 години. „ Направили сме доста, ще се гордеем. Десетилетия ще се приказва за това, което сме създали. Накрая, като се махнат гадните неща, ще остане това положително, което сме създали ”, приказва в този момент Борисов. Мирисът на „ гадните неща ” обаче няма да се разсее само тъй като хората, които го разнасят, ще изчезнат от публичното полезрение. А единствено когато самият Борисов се отдръпна от политиката.
Борисов наподобява съществено се е размислил за рецесията в партията, станала явна около имотните кавги, които засегнаха основни хора от обкръжението му. Несъмнено са му повлияли и последните социологически изследвания, които сочат, че силите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия са изравнени (в най-хубавия за ръководещите случай) или дават лека преднина на левицата (в най-лошия). Изводът, до който министър председателят е стигнал, е, че би трябвало да преустрои партията, в случай че желае да резервира позициите си на политическата сцена. „ Имаме още мощ, капацитет, съпротивителна мощ на партията. Имаме положителни хора. Имаме грамотни хора, доста амбициозни. Аз по тази причина споделих - изкарвам си мандата, връщам се в партията, ще дам път на доста младежи ”. Така очерта Борисов тактиката си за близкото бъдеще.
Така казано звучи недвусмислено - лидерът на ГЕРБ няма да оглави идващото държавно управление (ако приемем, че партията му още веднъж го състави). Вместо това Борисов показва, че има намерение да стегне партията, която явно е оставил в ръцете на апаратчиците, до момента в който самият той се вихреше в страната и в чужбина, потопен в мечти за национално и международно великолепие. Междувременно много гербери по места са си оплели кошницата и в този момент, когато сътворените от тях безобразия излизат нескрито, ГЕРБ
затъва в опустошителни за имиджа й кавги
в най-лошия вероятен миг - преди избори. Това очевидно вбесява Борисов, който усеща, че е изгубил надзор над личните си хора, а и тъй като усеща, че последствията могат да бъдат извънредно тежки, а освен да му костват едно или две места в Европейския парламент. В това отношение показателни са сравненията, които прави с Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. „ Беше ми любопитно да видя един паднал, 30 и недостатък години управлявал човек, да видя по какъв начин живее и какво му се случва. После имах опция и царя да му видя възхода, да видя по какъв начин падна и по какъв начин най-после един общински консултант не можа да избере в София - в град, в който един милион го посрещнаха на Орлов мост. Затова толкоз ме е гняв на моите съпартийци - защото аз съм гледал по какъв начин се срутват ”, обясняваше министър председателят. Това е, което го тревожи - че разпасалите се негови подчинени могат да трансфорат в действителност най-големия му призрачен сън - от център на политическия живот да го редуцират до маргинална социална фигура. Затова и гони всички, които биват обвързвани с имотните кавги, и дава обещание да вкара свежа кръв в партията - " с цел да не позволи да си отидем като маскари ”.
На пръв взор наподобява като че ли е настъпила значима смяна в мисленето на Борисов. Преди пет години, когато първото му ръководство завърши с национални митинги и улични мелета в София, лидерът на ГЕРБ изобщо не допускаше някакви особени промени в партията, с изключение на като спекулации за доста далечното и несигурно бъдеще. Това пролича в метода, по който реагира на ширещите се клюки, че задграничните му настойници от Европейската национална партия (ЕНП) са поискали да отстъпи лидерския пост на „ необременения с негативи ” Томислав Дончев, а
той самият да остане като почетен ръководител
- както Ахмед Доган. „ Когато остарея, несъмнено, всички тези хора ще си създадат конгрес, като му пристигна времето - ще си изберат управление. И в случай че смятат, че това, което съм направил, е положително, могат да ме оставят почетен ръководител на партията, в случай че не... Никой не може да гадае за бъдещето ”, обясняваше тогава Борисов.
По това време той показваше откровено удовлетворение от хората, които беше събрал към себе си: „ В ГЕРБ има, за наслада, към този момент доста лица, за каквито даже в Реформаторския блок могат единствено да мечтаят. Вече има прагматици и управленци с доста опит ”. За образец сочеше Йорданка Фандъкова, Владислав Горанов, Делян Добрев, Цецка Цачева. „ Аз съм уверен, че ще пристигна ден, когато обирите, кражбите, отвличанията и всичко това, което става на улицата, ще накара хората да премислят част от отношението си и към Цветанов ”, решително говореше Борисов. И заключи: „ Всичко това е залог, че в бъдеще ГЕРБ има фактически качествени хора, на които партията да се опре ”.
Пет години по-късно наподобява разбра, че
същите тези хора по-скоро тежат на партията,
в сравнение с да я бутат напред. „ Много хора са създали доста за ГЕРБ. Един Делян Добрев е извънредно интелигентен човек, само че не може да е лице, не може да носи доверие. Можем да му употребяваме капацитета, можем да му употребяваме експертизата. Но не можеш да кажеш: това е ГЕРБ ”, даде образец Борисов с някогашния министър и народен представител. Стигна до такава степен, че постави в изпитателен период своето „ обичано дете ” Цветан Цветанов до европейските избори.
Само дето не помни себе си. Рибата се вмирисва откъм главата и ГЕРБ не прави изключение. Борисов може и да живее в Банкя, където няма частен асансьор, само че той е партийният водач, подбрал хората, които избират да си имат персонални асансьори. Можем да си приказваме обстойно и нашироко, че Цветанов е индивидът, който е градил и надзиравал партийните структури, само че окончателната отговорност пада върху висшия необут на ГЕРБ. Негова е последната дума кой ще бъде кмет, народен представител, министър, началник на КПКОНПИ. Ако искаше да понесе отговорността, щеше да разреши на съпартийците си да свикат оня конгрес, за който говореше преди пет години, и да изберат различен човек на негово място. Вместо това Борисов
възнамерява да резервира цялостен надзор върху партията
и да изтласка нагоре куп младежи, които да основат усещането, че нещо в ГЕРБ се трансформира. Какви ще бъдат избраниците му, не е по никакъв начин мъчно да се планува. Само би трябвало да огледаме евролистата на ГЕРБ, попълнена с покорни и амбициозни кариеристи, повтарящи като папагали оскъдните по своето смислово наличие опорни точки на партията.
Перестройка в ГЕРБ няма да има. Всичко, което Борисов замисля, са няколко козметични кадрови промени, които да му разрешат да резервира мястото си на политическата сцена и да избави това, което привижда като завещание от своя престой във властта през последните 10 години. „ Направили сме доста, ще се гордеем. Десетилетия ще се приказва за това, което сме създали. Накрая, като се махнат гадните неща, ще остане това положително, което сме създали ”, приказва в този момент Борисов. Мирисът на „ гадните неща ” обаче няма да се разсее само тъй като хората, които го разнасят, ще изчезнат от публичното полезрение. А единствено когато самият Борисов се отдръпна от политиката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ